Как хранителните разстройства могат да повлияят на състоянието на устната кухина?

Хранителните разстройства като анорексия и булимия невроза са заболявания, дължащи се на абнормално компенсаторно поведение, свързано с ограничен прием на храна или често преяждане, последвано от самоиндуцирано повръщане. Освен че имат потенциал да влошат физическото и психо-емоционалното здраве, тези нарушения дават отражение и в устната кухина поради хронично въздействие на стомашна киселина върху нея и недостиг на микроелементи. В този ред на мисли, в лечението на хранителните разстройства следва да бъдат включени и чести стоматологични прегледи за редуциране на последствията от хранителните разстройства.

Разпространението на хранителни разстройства е изследвано в различни страни. Проучване, проведено в САЩ, установява, че разпространението сред юношите е от 0,3% до 0,9%, а при възрастните през целия живот – от 0,6% до 4,5%. В Норвегия след проведено епидемиологично проучване е установено, че разпространението на хранителни разстройства сред подрастващите е 12,5%, а по-специално на анорексията и булимия неврозата съответно 0,4% и 1,6%.

Булимия неврозата и анорексията са едни от най-често срещаните хронични, психосоциални патологични хранителни разстройства и у нас. Страхът от затлъстяване е основният елемент при двете заболявания. Ограниченият прием на храна, свързан с екстремна загуба на тегло, е характерен за анорексията. Булимия неврозата се характеризира с повтарящи се епизоди на неконтролирано и неограничено хранене, последвано от гладуване, самоиндуцирано повръщане или прием на лаксативи. Тези заболявания водят до редица негативни последици в организма, включително и в устната кухина.

Оралните прояви на двете най-чести хранителни разстройства включват гингивит, ангуларен хейлит, хипертрофия на слюнчените жлези, промени в лигавицата – напр. еритем, едем, петехии, а промените в твърдите зъбни тъкани са кариеси и ерозии. Тези промени са свързани с хронично киселинно излагане, дължащо се на повтарящото се самоиндуцирано повръщане, нездравословни хранителни, както и оралнохигиенни навици. Възпалението на венците може да бъде съпроводено с болка и еритем. В някои случаи по небцето се наблюдава еритем, а в по-тежки случаи дори язви и улцери по мекото небце, причинени от хроничното киселинно излагане, заедно с механичната травма от дигиталното самоиндуцирано повръщане. При пациенти с булимия невроза може да се наблюдава хейлит и стоматит, характеризиращ се с бледа, мацерирана лигавица на устните ъгли. Хранителният дефицит при заболяванията булимия и анорексия води до хронична липса на необходими витамини, което също има влияние върху оралните манифестации. Недостигът на вит. C може да доведе до нарушение в синтеза на колаген и съответно да предизвика възпаление на венците. Недостигът на витамини от група B, особено на B1, B6 и B12, важни за епителната обмяна, може да се прояви с атрофия на лигавицата, атрофичен глосит и глосодиния (усещане за парене на езика). Някои от пациентите страдат от ксеростомия и дисфагия (затруднено преглъщане). 
Изявите по твърдите зъбни тъкани при пациенти, страдащи от хранителни разстройства, са значително по-чести. Ерозивното износване на зъбите, например е по-често при тези пациенти, в сравнение със здравите. Проучване е установило, че рискът от зъбни ерозии при такива пациенти е 8,5% по-висок в сравнение със здрави пациенти и че по-дългата история на заболяването има пряка връзка с честотата на лезиите. Водещ рисков фактор, оказващ влияние върху зъбите при лица, страдащи от булимия невроза и някои форми на анорексия, е повтарящото се повръщане. Стомашното съдържимо, чието pH е около 1, многократно достига до устната кухина, което, от своя страна, понижава оралното pH. При анализ средното pH при пациенти с булимия е около 3.8, което се дължи и на намалената слюнчена секреция, която е следствие от дисфункция на паротидната жлеза и/ или прием на антидепресанти, или комбинацията от двете. Хроничното действие на тези процеси води до необратими и разрушителни промени в твърдите зъбни тъкани. Всички стоматолози са единодушни, че хранителните разстройства са сериозни и потенциално опасни състояния, водещи до редица смущения в организма, някои от които са обратими, но тези, които засягат твърдите зъбни тъкани като ерозиите – не търпят обратно развитие. Зъбната ерозия е комплексно и многофакторно състояние, характеризиращо се с прогресивна и необратима загуба на твърди зъбни структури поради химичен процес, без бактериално участие. Клинично се установява изтънен емайл, главно по палатиналните и лингвалните повърхности на фронталните зъби, набраздяване на инцизалните ръбове и откриване на дентин, в зависимост от напредването на процеса. Изследванията по темата показват, че най-честата локализация на ерозиите е по палатиналната и лингвалната повърхност на горни и долни фронтални зъби, както и оклузалната повърхност на моларите. Тези ерозивни промени са особено силно изразени при пациенти с хранителни разстройства в юношеска възраст, което от своя страна, е свързано с пробива на зъбите – съответно максиларните резци и долните първи молари, които пробиват най-рано, са най-силно засегнати. Типичният „полиран“ вид на зъбите се дължи на комбинация от химичното и механичното действие на стомашната киселина, задържана във филиформените папили на езика, които за кратко време служат като резервоар, а движенията на езика имат абразивен и ерозивен потенциал. Този фактор оказва най-силно влияние върху палатиналната повърхност на горните фронтални зъби поради положението на езика. 
Според стоматолозите, разликата в състава на слюнката при пациенти, страдащи от булимия и анорексия, сравнена с тази при здрави пациенти е също причина за бързо прогресираща загуба на твърди зъбни тъкани. Както вече споменхме, установено е, че pH на слюнката при пациенти, страдащи от хранителни разстройства, е по-ниско от това на здравите такива. Засилената протеолитична активност на слюнката при пациенти с булимия може да допринесе за промяна на буферния капацитет на слюнката, което да доведе до разграждане на твърдите зъбни структури и съответно до прогресиране на зъбната ерозия. При някои пациенти, страдащи от булимия невроза, се наблюдава сиалоаденит – възпаление на слюнчените жлези, като обикновено са засегнати големите слюнчени жлези – предимно паротидната, последвана от субмандибуларните и сублингвалните. Смята се, че сиалоаденитът е резултат от периферна автономна невропатия, което причинява увеличаване на синтеза на ацинарен протеин в слюнката и/или прекъсване отделянето на секреторни гранули. В ацинарните клетки се натрупват гранули, което води до хипертрофия на паротидната жлеза и нарушаване на слюнчената секреция. Важно значение върху развитието и прогресирането на зъбната ерозия е и скоростта на нестимулирания слюнчен поток, който е понижен при пациенти с булимия. Това, от своя страна, се допълва от факта, че на много пациенти с хранителни разстройства се изписват антидепресанти и други медикаменти, за които е известно, че намаляват слюнчената секреция. Нивата на слюнчените електролити и имуноглобулини обикновено са нормални при пациенти с хранителни разстройства. Нивото на амилаза в серумната слюнка е повишено при 10 до 20% от пациентите със сиалоаденит, което се нормализира в рамките на няколко седмици при прекъсване на компенсаторния механизъм за повръщане при пациенти с булимия.

Основното лечение на хранителните разстройства е неврологично. Ранната диагностика и здравословната диета са от изключително значение за преодоляване на заболяването. Денталните лекари се срещат с последствията в устната кухина като тези върху твърдите зъбни тъкани, които са необратими. В зависимост от тежестта на заболяването и степента на засягане на твърдите зъбни тъкани може да се приложи различно лечение. Пациентите се инструктират след повръщане да изплакват устната кухина с вода или с разтвор, съдържащ флуор, за да се избегне по-нататъшната деминерализацията на зъбния емайл. При случаи, в които са ерозирали по-големи повърхности от твърдите зъбни тъкани, водещи до смущение в естетиката, свръхчувствителност или болка, те могат да се възстановят с порцеланови фасети, композитни възстановявания или корони.
Денталните лекари често са първи в диагностицирането на системни здравословни проблеми, намиращи своето изражение в устната кухина. Важно е, обаче да не останат единствените. Вторичната профилактика на хранителните разстройства намалява степента на тяхното бъдещо развитие чрез ранно идентифициране, даване на препоръки и навременно лечение. Денталните усложнения, придружаващи анорексията и булимия неврозата, могат да се проявят дори 6 месеца след първите индикации за хранително разстройство (калориен дефицит и самоиндуцирано повръщане). Ненавременното идентифициране на този тип хранителни разстройства може да доведе до допълнителни психологически и социални вреди, необратими увреждания на тъканите в устната кухина, намаляване възможността за ранна намеса и контрол, както и повишаване на нивата на заболеваемост и смъртност.

В заключение можем да кажем, че анорексията и булимия неврозата са сериозни неврологични заболявания, които водят до редица последици в целия организъм. Лечението е съвместно с невролог, като е важно да се лекува основното заболяване. Редовните стоматологични прегледи са необходими, за да бъдат открити още първите признаци в устната кухина и да бъдат избегнати по-нататъшните изяви и усложнения. А в случай, че и вие страдате от хранително разстройство ви съветваме, като част от своята битка с решаването на този проблем, да проведете откровен разговор с вашия зъболекар по темата. Разберете какво вижда той във вашата уста като последствия  и степента на разпространение на ерозията при наличие на такава. Попитайте го какво можете да направите в краткосрочен план. Например, важно е да се знае, че измиването на зъбите с четка непосредствено след повръщане, може да  увеличи зъбната ерозия. По-добре е устата да бъде изплакната с вода и да бъде оставена слюнката – натурален неутрализиращ агент, да си свърши работата. Зъболекарят може да препоръча вода за уста с натриев флуорид за укрепване на зъбния емайл и намаляване на загубата му. Попитайте го дали е забелязал и други тревожни знаци в устната кухина. И най-важното – не се колебайте да потърсите професионална помощ. Колкото по-рано започнете лечение толкова по-голям е шансът за оздравяване с минимални последствия или дори без такива.