Зъбен Гранулом - Перидонтит

Периодонтит или т.н. зъбен гранулом е възпалителен процес в тъканите, разположени в областта на върха на корена.ненавременното му лечение води до разпространение на инфекцията в организма. Един периодонтит може да доведе до сепсис и остеомиелит (загнояване и разрушаване на челюстната кост).

Какво Причинява Периодонтит

Зъбният гранулом представлява резултата от хронично зъбно възпаление и инфекция, които преминават през каналите на зъба и излизат в костта около върха на зъбния корен. Той е реакция на имунната система, която се опитва да ограничи разпространението на болестотворните причинители в костта. Представлява окръглена зона на възпаление в костта, което предизвиква нейното стопяване и образуването на нейно място на гранулационна тъкан. Грануломната тъкан е патологично променена тъкан, често обградена от съединително-тъканна обвивка. Това капсулиране на инфектираните тъкани, което се получава, за жалост, не елиминира възпалението, а го превръща в хронично огнище на инфекция.

Причини за възникване на Перидонтит:

• Неизлекуван навреме кариес, довел до пулпит. Бактериите, които поразяват зъбните тъкани, достигат до периодонта и инфекцията започва бързо да се развива и да поразява околозъбните тъкани.
• Травма от силен удар в челюстта с тежък предмет или системни микротравми – чупене със зъби на ядки, например.
• Грешки в ендодонтско лечение, когато коренът се възпалява от химическо изгаряне при обработка на каналите, от алергична реакция към лекарствен препарат, при непълно излекувано инфекциозно огнище или от увредени стени на канала. Коренът може да се повреди при поставяне или отстраняване на щифт – самостоятелен или лят заедно с коронката.

Видове Перидонтит

Периодонтитът протича в хронична или остра форма, но всяка от тях има своите подвидове и етапи на развитие:

Хроничен Периодонтит

Фиброзен: Първият стадий, през който почти няма болка или други симптоми. Болният зъб може да е с променен цвят от некротичната пулпа, но самият зъб да е безболезнен при палпация. Установява се с рентгенова снимка, на която се виждат разширени периодонтални пукнатини около върха на корена.

Грануломатозен: На мястото на възпалението се образуват грануломи от епителна тъкан. В зависимост от местоположението и размера си, грануломът може да бъде напипан като възелче през венеца. А с рентген се вижда като окръглена костна деструкция. Като резултат от различни фактори в центъра на гранулома може да се оформи кухина, която става начало на радикуларна киста.

Кистата расте незабележимо и бавно, като притиска и изтънява околната костна тъкан. Диагностиката на хроничния периодонтит се усложнява от слабата симтоматика, която е сходна на други заболявания и патологични процеси, като усложнен пулпит, например. Затова най-сигурната диагностика е с рентгеново изследване, от което стоматологът може да види как изглежда корена и какво се случва около него.

Остър Периодонтит

Фаза на интоксикация – пациентът изпитва постоянна нощна болка и тежест около болния зъб. Болката при натиск е рязка и много силна.

Ексудативна фаза – болката става нетърпима и отслабва само след прием на обезболяващо лекарство. Ексудативната течност постепенно преминава в гной. Появата на пулсираща болка е сигнал за загнояване. Болката се обостря от най-малкото докосване на зъба. Пациентът има усещането, че зъбът е по-висок от другите. Тъканите в областта на възпалението отичат, лимфните възли стават болезнени. Острият стадий може да продължи от няколко дни до 2 седмици.

В зависимост от местоположението на гнойта, може да ясно да се определят 4 фази на развитие на гнойния периодонтит:

• Периодонтална фаза – при която гнойта е около върха на корена.
• Вътрекостна фаза – когато гнойният секрет е проникнал в костта около зъбния корен.
• Субпериостална фаза – най-болезнена, гнойта е минала през костта и вече в надкостницата.
• Подлигавична фаза – периодонтален абсцес.

Как Протича Периодонтитът

Най-честият периодонтит е предшестван от нелекуван кариес, постепенно разрушаване на зъба и разпространяване на възпалението в пулпата. Започва с лош дъх и с дискомфорт от натиск, заради който пациентът несъзнателно започва да дъвче храна само от едната страна. В такава ситуация болката може периодично да се появява и да изчезва, да се подтиска с аналгетици и не винаги е сериозна причина за пациента да посети спешно стоматологичен кабинет. Междувременно възпалението излиза от корена и засяга съседните тъкани. Симптоматиката се развива според вида на периодонтита – остър или хроничен. При острия вид, пациентът чувства силна болка и не може да се храни нормално. Болката се засилва от гореща храна и намалява от студена.

Появява се подуване на венеца и меката тъкан на лицето от страната на болния зъб. Болката създава илюзия, че зъбът се е уголемил. С времето, острите симптоми на периодонтита затихват и пациентът започва да мисли, че повече няма да има проблем с този зъб. Но това съвсем не е така. Просто периодонтитът преминава от остър в хроничен. А после отново влиза в остра фаза. Така че и острият, и хроничният периодонтит трябва незабавно да се лекуват.

В случай на хроничен периодонтит, болката е по-слаба, но именно при нелекуване на тази форма, инфекцията започва да се разпространява из целия организъм. Остеомиелит на челюстната кост и гнойните възпаления на меките тъкани са най-страшните усложнения на заболяването, наречено периодонтит.

Как се Откриват Грануломите

Обикновено клиничната симптоматика на заболяването е бедна. Забелязва се случайно на контролна рентгенография за установяване на някакъв друг проблем. В някои случаи особено при дифузните периодонтити възпалението може да протече и с проявата на фистула. Пациентите могат да съобщават за проведено кореново лечение в миналото на дадения зъб. Също така субективни симптоми са усещането на дискомфорт, тежест, опъване, дори болка при изкачване на по-голяма надморска височина. Обикновено зъбите с грануломи изглеждат с променен цвят, по-тъмни са. Проблемът при тези заболявания е, че те протичат относително безсимптомно. Когато започне да има болка и зъбът да се чувства по-висок и чужд, хроничната инфекция тлееща в костта под зъба се обостря т.е. екзацербира и тогава вече има явна симптоматика. Появява се тъпа болка, лигавицата става червено-ливидна, в следствие задържането на кръв, може да се получи оток на съответното място от фистулата, ако има такава може да изтича гной. Понякога когато зъбът е отворен може да се усеща неприятна миризма.

Лечение на Гранулом

Лечението на периодонтита предполага пълно овладяване или отстраняване на възпалението и максимално съхраняване на анатомичната цялост и функция на зъба. Главната цел на денталния специалист е да изчисти гнойта от зоната на възпаление. 

Ендодонтско лечение

Първият етап от ендодонтското (консервативно) лечение включва:

• Преглед и рентгенова диагностика.
• Местна анестезия.
• Отстраняване на старите материали от изграждане на зъба и пломби, почистване на зъба и осигуряване на достъп до кореновите канали. Ако болният зъб е под коронка, тя се отстранява.
• Отстраняване на пулпата, ако зъбът е жив и механична обработка на каналите на корена.
• Разширяване и заглаждане вътрешната повърхност на каналите, антисептична обработка.
• Запълване на каналите с лекарство и контролна рентгенография.
• Временно пломбиране на зъба.
• Назначаване на противовъзпалителна и обезболяваща терапия.

Вторият етап на ендодонтското лечение се провежда след 2-3 месеца:

• Резултатът от първоначалното лечение се проверява с рентгенова снимка.
• Ако лечението е дало ефект и възпалението е овладяно, кореновите канали се пломбират окончателно и се изгражда коронката на зъба.

Хирургично лечение

Когато тъканите са силно увредени и няма възможност за ендодонтско лечение и когато медикаментите също не са дали резултат, се налага хирургична намеса. Методите за хирургично лечение в съвременната стоматология са:

• Резекция на върха на корена
• Отстраняване на киста
• Изваждане на зъба: най-радикалната мярка, към която се прибягва само когато съхраняването на зъба е нецелезъобразно или невъзможно.