Усложнения при имплантатно лечение 

Денталните импланти се превърнаха в най-предпочитаният метод за възстановяване на липсващи зъби. Като всяка хирургична процедура и имплантатната хирургия крие рискове. Най-честите усложнения се дължат на неправилно планиране и грешки при работа. Успехът на лечението с импланти изисква обстоен преглед на медицинската история на пациента, подробен клиничен и рентгенологичен анализ, създаване на обстоен интердисциплинарен лечебен план и добри хирургични техники.  

Усложненията биват ранни и късни. 

Ранни усложнения 

Кръвоизлив. Кървенето при хирургична намеса се контролира успешно и все пак засягането на по-голям кръвоносен съд би създало условия за по-трудното му овладяване. Именно за по тази причина се изисква предварително внимание към зоните, които създават такъв риск. Най- често хеморагичните инциденти се наблюдават при перфорация на лингвалната стена /стената откъм езика/ на долна челюст при неправилно извършена остеотомия. Топографски, кръвоизливите  могат да възникнат както в по-задната, така и в средната и по-предната част на долната челюст. Обемът на хематома може да се увеличи, да измести езика и да доведе до обструкция на горните дихателни пътища. В такива ситуации се осигурява първо безпрепятствена вентилация, след което се прибягва към овладяване на кръвоизлива. Основните мерки за контрол на кървенето са – компресия, каутеризация, хемостатични агенти и обшиване. Кръвоизливите в горна челюст са по-редки. Възникват вследствие на усложнения при засягане на синусния под, при синусна полипоза и при засягане на горночелюстна артерия.
Сензорни нарушения. В долна челюст сензорните нарушения са свързани със засягането на долния алвеоларен нерв, менталния и лингварния нерв при поставяне на импланти. Проявява се намалена или липсваща  чувствителност – едностранна или двустранна, както и временна и постоянна в зависимост от засягането на нерва. Най-често се уврежда долният алвеоларен нерв при поставяне на импланти в голяма близост до него и при възникване на хематом, който упражнява натиск в посока към нерва. Имплантите трябва да са на отстояние най-малко 2 мм от долночелюстния канал.  В такива ситуации се препоръчва изваждането на импланта или поставянето на по-къс, както и допълнителни мерки – физиотерапия и прием на хранителни добавки /при необходимост/. 
Увреждане на съседните зъби. Това усложнение е израз на липса на паралелност между импланта и съседните зъби. Отстоянието между тях трябва да е минимум 1.5 мм.  При подобно нараняване на зъба се изисква ендодонтска терапия, периапикална хирургия като за съжаление понякога се стига и до неговата екстракция. 
Фрактура на алвеолания израстък /този, който носи зъбите/. Това е рядко усложнение, провокирано от неправилна преценка между параметрите на костта и тези на импланта. Наблюдава се при силно атрофирали алвеоларни гребени. 
Перфорация на синусната лигавица. Навлизането на имплант в синуса се среща често. При перфорация на синусната мембрана, имплантът не се покрива с лигавица. Усложнението може да даде проява чрез кръвотечение от носа, развитие на максиларен синузит или да протече без симптоматика, т.е да се забележи само рентгенологично. Изходът от такива ситуации и е използването на бариерна мембрана или отлагане на имплантацията. 
Следхирургична костна резобрция. Тя е свързана с прегряването на костта при оформяне на приемната ложа или с прекомерен натиск при позиционирането на импланта. Повишаването на температурата на костта води до некроза, като обхватът й е пропорционален на генерираната топлина по време на хирургичната процедура. Това води до бързоразвиваща се костна резорбция още в началото на оздравителния период.  

Късни усложнения 

Технологични/протетични усложнения. Възникват вследствие на умората на материалите, която предизвиква развиване, фрактуриране на протетичните конструкции върху импланти, както и отпадане на цялото възстановяване. При конструкции на завиване, разхлабването на винтовете е често срещано. Може да се коригира с допълнително затягане, но с течение на времето при натоварване е възможно да се стигне до фрактура. Разхлабеният винт при протезни конструкции върху повече импланти рядко остава забелязан, освен ако и останалите винтове не се разхлабят.  
Фрактуриране на имплант. To е вследствие от крайна механична увреда, защото води и до загуба на протетичната конструкция. Сред основните причини за фрактура на импланти и кострукции са:  

• бруксизъм – още в началото на лечението следва пациентите с бруксизъм да бъдат информирани за евентуални усложнения. За тях се препоръчват оклузални предпазители /шини/. 
• тип кострукция – при неснемаеми протезни конструкции дъвкателните сили са по-големи в сравнение със неснемаемите. Затова при неснемаемите се наблюдават по-често усложнения като счупване на супраструктури при лошо ажустиране на конструкциите или при парафункции.  
  Периимплантатен мукозит. Това е възпалителна лезия на лигавицата, заобикаляща импланта, но без съпътстваща загуба на имплантатна кост. Наблюдава се акумулиране на бактериална плака, която провокира имунен отговор. Периимплантатният мукозит клинично се изразява във възпаление на венеца около импланта, кървене при сондиране и супурация /изтичане на гной/. Състоянието е обратимо и след контрол на плаковия биофилм, се наблюдава възстановяване.  
  Периимплантит. Патологично състояние, което се характеризира с възпаление на периимплантатната мукоза /тъканите около импланта/ и прогресивна загуба на кост. Клинично се устаноява чрез кървене при сондиране, ренгенологично – загуба на кост, възможна е подвижност. Периимплантитът се развива вследствие на бактериален биофилм, който включва по-голямо бактериално число, затова периимплантатната инфекция е и по-комплексна.
  

 В случай на ранни или късни усложнения след имплантиране се доверете на нашите специалисти от Dentaprime City, които са достатъчно компетентни, имат знанието и нужния опит да намерят решение на всеки клиничен казус.