Зъбният кариес - едновременно най-често срещаният и най-пренебрегваният здравословен проблем в света

Знаете ли кой е най-често срещаният здравословен проблем в света? 
Нелекуваният кариес.

Според изследванията на Международната дентална федерация (FDI) цели 2,3 милиарда души (над 35% от населението) страдат от кариеси на постоянните зъби, а повече от 500 милиона деца имат кариеси и на млечните такива!

Замислете се за онази черна точка, която забелязвате при вечерното миене на зъбите си. Или дори за онази неприятна, но не постоянна болка при дъвчене, когато храната попадне на грешното място, а в главата ви сякаш се забива пирон. Но най-вече се замислете за оправданията, които е много възможно да изтъквате, за да отложите посещението при стоматолог с още няколко дни, седмици и дори месеци. До момент, в който проблемът вече ще е много по-сериозен…

Но, първо да разгледаме какво всъщност представлява кариесът и как се образува..

Кариесът на зъбите е патологичен процес, при който се наблюдава деминерализация и разрушаване на твърдите зъбни структури – емайл, дентин и цимент. Това е процес, който се развива в условията на променена орална среда като предпоставките за възникването му могат да бъдат класифицирани в няколко групи – свързани с микробната флора в устната кухина, с оралната хигиена и с начина на живот.
Устната кухина е най-богатото на бактерии  място в тялото ни – както на брой, така и на видово разнообразие. При оптимални условия съжителството на бактериите с човешкия организъм не предизвиква патологични изменения по лигавицата и зъбите, но в определени ситуации (при понижен имунитет, влошена хигиена) микроорганизмите претърпяват бурно и необезпокоявано развитие. Това води до образуване на големи колонии бактерии около зъбите и насищане на средата с различни вредни крайни продукти от обмяната им (лепливи протеини и киселини). Повишеното бактериално съдържимо и голямата киселинност водят до деминерализация на зъбните тъкани и съответно до образуване на кариес.
Друг фактор за образуване на кариесите е слюнката. Колкото по-течна е тя, толкова нейната измиваща функция е по-добра и обратното – колкото по-лепкава е, толкова по-лесно бактерии и хранителни частици се залепват за зъбните повърхности. 
Оралната хигиена също е фактор от първостепенно значение. Чрез добре изградените навици за почистване на структурите в устната кухина се постига отстраняване на хранителните остатъци, както и намаляване на микроорганизмите, които се развиват в различните интервали на денонощието. Важни етапи от хигиената при всеки човек  са почистване на зъбите с подходяща четка и паста, като се извършват правилни движения с достатъчен, но и непрекомерен натиск. Вторият важен етап е междузъбното почистване, тъй като това е мястото, където най-често се развиват кариеси. Третият етап, който също много хора пропускат е почистване на лигавиците – езика, бузите и устните.
Начинът на живот (хранене, вредни навици, стрес, дори работно време) също е фактор, който не трябва да бъде омаловажаван. Хранителните навици са водещи при развитие на кариеса. Най-опасни са лепливите храни, както и тези съдържащи прости захари. Полезна за зъбите е твърдата, както и суровата храна. Сред вредните навици, които благоприятстват кариозните процеси са тютюнопушене, консумация на алкохол, употреба на наркотични вещества, сънят с незатворена напълно уста и др. Работата на смени също се отразява лошо на оралното здраве, тъй като при нея се променя ритъма на почивка и бодърстване, оттам хранителния режим, което често пъти води до нередовна и недостатъчна хигиена.

Етапи в развитието на кариеса

Етап 1: Първоначална деминерализация
Външният слой на зъбите е съставен от вид тъкан (най-твърдата), наречена емайл. Тъй като зъбът е изложен на киселини, произведени, посредством бактерии от плака, емайлът започва да губи минерали. Когато това се случи, по зъба може да бъде забелязано бяло петно. Именно тази зона на загуба на минерали е първоначален признак за кариес. За щастие този най-ранен етап на развитие на кариес е обратим чрез третиране на зъбите с флуор. Флуоридът се нанася върху зъбите под формата на гел или лак с цел укрепване на емайла, правейки го по-устойчив на киселините, произведени от бактериите на плаката.
Етап 2: Разпадане на емайла
Ако описаният по-горе процес не бъде лекуван, емайлът продължава да се руши. Отличителното на този етап е, че бялото петно ​​върху зъбите придобива кафеникав цвят и тъй като емайлът е отслабен по него започва образуването на малки дупки, наречени кариеси, а вариант за тяхното лечение са пломбите.
Етап 3: Гниене на дентина
Дентинът е тъканта, която се намира под емайла. Той е по-мек, което го прави допълнително чувствителен към увреждане от киселини. Поради това, кариесът протича с по-бърза скорост, когато достигне тъканта.  когато дентинът е засегнат от кариес, човек изпитва допълнителна чувствителност, като тази чувствителност е засилена при консумация на топли или студени храни и напитки. Ако пациентът посети своя стоматолог в началото на този етап, въпросният кариес все още може да бъде излекуван с пломба. 
Етап 4: Увреждане на пулпата
Пулпата е най-вътрешният слой на зъбите. В нея се намират нервите и кръвоносните съдове.  Когато зъбният кариес достигне пулпата, лечението е посредством кореново лечениекато повредената пулпа се отстранява. След това кухината се почиства и запълва с медикаменти а върху засегнатия зъб се поставя корона. 
Етап 5: Абсцес
Тъй като кариесът напредва в пулпата, бактериите могат да нахлуят и да причинят инфекция. Повишеното възпаление в зъба води до образуване на зона с гной в долната част на зъба – именно това е абсцесът. Абсцесите на зъбите причиняват силна болка, която се разпространява в челюстта. Други възможни симптоми включват: подуване на венците, лицето или челюстта, треска, подути лимфни възли на шията. Абсцесът на зъба изисква незабавно, често пъти антибиотично лечение, тъй като инфекцията е възможно да се разпространи в костите на челюстта, както и в други области на главата и шията. При нужда се стига до вадене на зъба

Можем ли да предотвратим появата на кариес?

Поддържането на добра орална хигиена е най-важната част от превенцията срещу кариеси, но помолихме и нашите стоматолози от Дентапрайм Сити да споделят своето мнение по темата и ето какво ни съветват те:

• Посещавайте редовно вашия зъболекар. Специалистът може да помогне за идентифициране и лекуване на кариеса, преди да се е влошил. Не забравяйте да посещавате редовно стоматолозите за рутинно почистване на зъбите и прегледи на устната кухина. 
• Мийте редовно зъбите си. Обикновено се препоръчва да миете зъбите си поне два пъти на ден. 
• Ограничете сладките продукти.  Опитайте се да избягвате консумацията на храни или напитки с високо съдържание на захар – бонбони, бисквити, безалкохолни напитки и др. 
• Избягвайте честото приемане на храна през денонощието. Стремете се да ограничите междинните хранения между основните хранения, тъй като това може да даде на бактериите в устата ви още повече захари, а те да станат киселини. Когато човек е в движение, той не винаги може да почиства зъбите си, което остава части от храната между зъбите.
   

В заключение е важно да не забравяме, че не само кариесите, но и всички проблеми с оралното ни здраве са пряко свързани с нашата усмивка и това колко често я показваме на света. Устата и зъбите са в основата не само на отхвапването и дъвченето на храна в онзи жизненоважен процес „хранене“, но и на израженията и говоренето в не по-маловажното общуване. Т.е. те не само спомагат физическото ни оцеляване, но и са в основата на комуникацията с други хора, приобщаването към отделни социални групи и обществото като цяло. Те са ключът, който отваря за нас вратите на света. Ето защо не трябва да забравяме, че проблемите със зъбите нямат само физическо отражение. Дискомфортът и болката развалят настроението на човек, съсипват и най-слънчевия ден и могат да се отразят негативно на комуникацията му с другите. Отблъскващият вид на зъбите и лошият дъх могат да срутят самочувствието дори на най-добре изглеждащите, принуждавайки ги да променят навиците си в общуването и дори да избягват такова. А всичко това води до психологически последствия, които могат да бъдат избегнати. Затова, в името не само на нашето физическо, а и ментално здраве – нека не забравяме профилактичните стоматологични прегледи на всеки 6 месеца.