Базалните зъбни импланти се предлагат като иновативна технология, при която получавате неснемаеми конструкции за 3 дни. Всичко звучи чудесно – липсват болка и оток, естетиката е задоволителна, лечебните резултати са трайни и сигурни, не се развива периимплантит (възпаление на тъканта около импланта).
Но дали наистина е така…?
В Дентапрайм Сити НЕ поставяме базални импланти, защото лекуваме пациентите си така, както искаме да бъдем лекувани ние и нашите близки.
Лечението с базални импланти има своите положителни и отрицателни страни, но за съжаление вторите са много повече.
Какво трябва да знаете за базалните импланти
Те са тип едночастови импланти, т.е. частта в костта (играеща ролята на корен) и частта над костта (играеща ролята на пънче, което служи за закрепяне на коронката) са едно цяло. Това изключва появата на усложнения като развиване или скъсване на винта, свързващ пънчето с импланта

Подобни усложнения биха довели до разклащане или падане на вече готовите коронка (или мост) и би се наложила преработка. Това, че базалните импланти са едночастови е може би е единственото предимство, с което разполагат.
Базалният имплант е наречен така, защото има широка база, която се разполага в костта и води до механична задръжка. Тези импланти могат да бъдат поставени на всевъзможни места в челюстта. След това, обаче, надкостната част трябва да бъде огъната със специални клещи, за да се постигне успоредност на бъдещите зъби в зъбната редица.
Това е твърде рисково, защото огъването на всеки метал е съпроводено с напрежение в него и има много голяма вероятност за фрактура. Освен в метала, голямо напрежение се получава и в костта, а това винаги води до травма и в резултат бърза и необратима резорбция (стопяване).
С времето стабилността на базалните импланти доказано намалява. Това се дължи на факта, че те обикновено имат гладка повърхност, което не позволява образуването на така наречената „вторична стабилност“.
Видове стабилност и защо са важни

Първичната стабилност на имплантите се осигурява от тяхната анатомия, докато вторичната стабилност идва от образуването на нова кост около импланта. За да се получи вторична стабилност, е необходимо имплантът да има грапава повърхност, върху която костта да намери място.
При всички други имплантни системи, имплантите имат такава грапава повърхност, което позволява формирането на вторична стабилност. Тя се увеличава с времето и прави резултатите от лечението по-дълготрайни и сигурни.
Тъй като при базалните импланти коефициентът на стабилност с времето намалява, практиката е да се поставят много на брой импланти и те бързо да бъдат натоварени (т.е. да бъдат поставени зъби), докато стабилността е все още висока. Освен това се налага новите зъби да бъдат шинирани в блок, за да оцелеят по-дълго време.
Допълнителни проблеми могат да възникнат още при изработката на конструкциите върху базалния имплант. Те винаги са циментиращи се и няма никаква пречка за изтичане на цимент.
Статистически погледнато, изтичането на цимент е главната причина за периимплантит, който от своя страна води до увреждане на меките и костните тъкани в тази област. Тогава пациентът бавно, но сигурно губи своя имплант.
Ако се интересувате от качествено и достъпно лечение при един от лидерите в модерната имплантология в Европа, свържете се с нас. Нека заедно поемем по пътя към вашата нова усмивка!
*Информацията е с общ характер и не замества индивидуална консултация с лекар по дентална медицина.
