ЗА или ПРОТИВ базалните зъбни импланти
Базалните зъбни импланти се промотират като иновативна технология, при която получавате неснемаеми конструкции за 3 дни. Всичко е атравматично, липсват болка и оток, естетиката е задоволителна, лечебните резултати са трайни и сигурни, не се развива периимплантит. Но дали това наистина е така…?
В Дентапрайм Сити не поставяме базални импланти, защото не лекуваме пациентите така, както не искаме да бъдем лекувани ние или нашите близки.
Лечението с базални импланти има своите положителни и отрицателни страни, но за съжаление вторите са много повече от първите.
Базалните импланти са тип едночастови импланти, т.е. частта в костта (играеща ролята на корен) и частта над костта (играеща ролята на пънче, което служи за закрепяне на коронката) са едно цяло. Това изключва появата на усложнения като развиване или скъсване на винта, свързващ пънчето с импланта. Подобни усложнения водят до разклащане или падане на вече готовите коронка или мост и се налага преработка. Това, че базалните импланти са едночастови, наистина е предимство, но може би е единственото такова на този тип имплантологична система. 
Базалният имплант е наречен така, защото има широка база, която се разполага в костта и води до механична задръжка. Тези импланти могат да бъдат поставени на всевъзможни места като след това надкостната част трябва да бъде огъната със специални клещи, за да се постигне успоредност на бъдещите зъби в зъбната редица. Смятаме това за твърде рисково, защото огъването на всеки метал е съпроводено с напрежение в него и има много голяма вероятност за фрактура. Освен в метала, голямо напрежение се получава и в костта, а това винаги води до травма и в резултат бърза и необратима резорбция (стопяване).
С времето стабилността на базалните импланти доказано намалява. Това се дължи на факта, че те обикновено имат гладка повърхност, което не позволява образуването на така наречената „вторична стабилност“.
Първичната стабилност на имплантите се осигурява от тяхната анатомия, докато вторичната стабилност идва от образуването на нова кост около импланта. За да се получи вторична стабилност, е необходимо имплантът да има награпавена повърхност, върху която да се отлага кост. При всички имплантни системи, с изключение на базалните, имплантите имат такава награпавена повърхност, което позволява формирането на вторична стабилност. Това увеличава стабилността с времето и прави резултатите от лечението по-дълготрайни и сигурни.
Тъй като при базалните импланти коефициентът на стабилност с времето намалява, това води до стремеж да се поставят много на брой импланти и те да бъдат бързо натоварени (да бъдат поставени зъби), докато стабилността е все още висока. Също така се стига до необходимостта новите зъби да бъдат шинирани в блок, за да оцелеят по-дълго време.
Допълнителни проблеми могат да възникнат при изработката на конструкциите върху базалния имплант. Те винаги са циментиращи се и няма никаква пречка за изтичане на цимент в дълбочина. Статистически погледнато изтичането на цимент е главната причина за периимплантит – възпаление на тъканите около импланта, придружено от увреждане на меките и костните тъкани в тази област. Тогава пациентът бавно, но сигурно губи своя имплант.
