Какво е „дентална имплантология“
Денталната имплантология е клинично-дентална медицинска специалност, която изучава теоретичните основи и практическото приложение на имплантите за възстановяване на дъвкателния апарат и функциите, увредени в следствие на настъпило частично или пълно обеззъбяване и съпътстващите го процеси. Основно предимство е предотвратяването на по-нататъшна атрофия на костта, както и загуба и увреждане на здрави твърди зъбни тъкани. Подобрява се естетиката, което влияе позитивно на психиката на пациентите, а задържането и стабилизирането на различни видове конструкции е по-успешно и дълготрайно.
История и развитие
Редица сведения сочат, че още преди хилядолетия е съществувал стремеж за заместване на изгубените зъби с техен аналог. Такъв е примерът с находките от келтско погребение във Франция, датиращи от 3 век преди новата ера. Там са намерени останки от жена на възраст между 20 и 30 години, на която на мястото на горен централен резец е поставен кореноподобен имплант. Подобна находка с метален имплант от несплавено желязо е открита при разкопки на гало-романски некрополис също във Франция и датира от 1-2 век от новата ера. В друга част на света при разкопки на метрополис на маите е открит фрагмент от челюст с интраосални импланти, изработени по всяка вероятност от черупки на мекотели, заместващи три долни предни зъба. Този образец датира от 6 век след новата ера. На същото място е открит и друг образец на имплант, изработен от черен камък, заместващ долен страничен зъб.
Разполага се с оскъдна информация каква е била преживяемостта на имплантите и дали са поставени приживе или след смъртта на пациента. Във всички случаи става въпрос за рядко прилаган метод за лечение на загубата на зъби, най-вероятно поради ниската си успеваемост тогава. Най-старият писмен източник с по-подробно описание за приложение на дентален имплант е публикуван във Франция и негов автор е италианският зъболекар работил във Франция Магиоло (Maggiolo). Той поставя имплант, изработен от 18-каратово злато, върху който е поставен изкуствен зъб, като е бил поставен непосредствено след екстракцията на зъба.
В началото на 20-ти век Грийнфилд (Greenfield) публикува описание на имплант от иридиево-платинена сплав. Той представлява пресечен конус, чиято цел е била костта да запълни кухата му вътрешност и по този начин той да се интегрира. След провеждане на експерименти с импланти от виталиум през 1939 г., Алвин Строк (Alvin Strock) описва приложението на винтов ендосеозен имплант, изработен от тази сплав. Той е сред първите, които демонстрират относителна биосъвместимост на виталиума в денталната имплантология.
През 1951 година Готлиб Левентал (Gottlieb Leventhal) публикува статия, посветена на експериментално изследване, при което авторът поставя титаниеви винтове в бедрената кост на плъхове. Той отбелязва, че на 16-тата седмица е невъзможно винтовете да бъдат отстранени или отстраняването им става изключително трудно. Авторът описва и находка при изследване на костта като отбелязва, че в нея не се наблюдава никаква реакция спрямо титана и структурата ѝ е напълно нормална. През 1964 година Стефано Трамонте (Stefano Tramonte) поставя началото на приложението на титаний в денталната имплантология, като описва прилагането на едночастов титаниев винтов имплант. През 1968 година бива разработен първият керамичен имплант от алуминиев оксид. Началото на съвременната имплантология се поставя от два университетски екипа в университета в Гьотеборг и университета в Берн. Откритията, направени от тях променят категорично развитието на световната дентална медицина.
Съвременните дентални импланти започват своята история в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век, когато шведският лекар Пер-Ингвар Бранемарк (Per-Ingvar Brånemark) дефинира процеса остеоинтеграция, а именно биологично срастване на повърхността на чуждо тяло с околната кост. През 1982 г. той представя в Торонто резултатите от своя петнадесетгодишен труд за проучване на остеоинтеграциятa, който придобива широка популярност и дава тласък за развитие на денталната имплантология, каквато я познаваме днес. Първият титанов имплант е поставен от проф. Бранемарк през 1965 г. Титанът е избран заради няколко изключително важни качества – биологична съвместимост (не предизвиква реакция на отхвърляне у организма), устойчивост на корозия във влажна среда, ниското му тегло и високата му механична устойчивост.
Съобщения за проследен клиничен случай дава сведения за поставяне на импланти у нас през втората половина на 50-те години на 20-ти век от доктор Джелепов. Първите документирани случаи на зъбопротезни импланти са на екипа на д-р Н. Попов, който през 1973 година в новосъздадения стоматологичен факултет в град Пловдив започва поставянето на импланти с цел подобряване стабилността на снемаеми протези. През 1977 година професорите К. Атанасов и Боянов поставят първия интраосален дисков имплант. През 1982 година излиза монографичният труд на Н. Попов, посветен на имплантологията, чрез която се разчупват съществуващите до момента догми. През 1985 година в София е поставен първият интраосален кореноподобен имплант. Започва и разработване на български биокерамични импланти от двуалуминиев триоксид – Булплант 1 и 2 в края на 80-те години. През 2001 година за пръв път се въвежда обучение по имплантология за студенти по стоматология като свободно избираема подготовка във факултетите в София и Пловдив. През 2010 година за пръв път се провежда такова обучение в трите факултета по дентална медицина у нас в София, Пловдив и Варна. През 2004 година се провежда първият у нас конгрес по имплантология в комплекс Албена с лектори от САЩ, Франция, Германия, Македония и много български лекари. В началото на 2006 година се учредява Българска асоциация по орална имплантология, а през 2010 година в София се открива и студио клуб на най-голямата организация в областта на имплантологията . През 2013 година денталната имплантология е призната като специалност в България и тогава е създадена първата катедра по имплантология в страната – катедра ,,Пародонтология и дентална имплантология” в Медицински университет Варна.
Денталната имплантология е навлязла изключително широко в дентално-медицинската практика и все повече пациенти търсят предимствата на лечението с импланти пред конвенционалните методи. Денталните специалисти са изправени пред предизвикателството да оправдаят високите очаквания на своите пациенти. Бързата експанзия на имплантологията в денталната медицина, нейното развитие и лидерското й място като най-предпочитаната специалност, е свързана с предимствата на модерното лечение чрез мултидисциплинарен и високотехнологичен подход – принцип, който намира отражение и в работата на специалистите от Дентапрайм Сити.
*Информацията е с общ характер и не замества индивидуална консултация с лекар по дентална медицина.